Free Web Hosting
     
d към началото

Любен Любенов
с Юго, Данте, Пушкин, Байрон, ...

 









Още » http://lubenov.biz.nf
        "Преподавател и изследовател при студентите и колегите си от Технически университет - София, същевременно неотлъчно при томовете на класиците на художествената литература и винаги с тетрадка за своята поезия – такава е неделимата същност на неговото феноменално битие. Една уникална частица вселена, която се постига с талант, половин век трудолюбие, упоритост и невероятно умение за самоорганизация. Къде започва призванието на учения Прангов и къде на талантливия поет и един от най-добрите преводачи на поезия в България Любенов. При това с удивителна самовзискателност и пословичен стремеж да твориш на най-високо професионално ниво! "
Още от вестник "Нов технически авангард" ...
 

Любен Любенов

Март

Диша топлото равно поле
Пак опиват ме пролетни звуци
Пак изпускат дим пресните буци
Като ноздри на младо теле

Гледай само каква топлина
И какво небе синьо голямо
Само няма зеленина
Тя сега е предчувствие само


        

 

 

 


В тoзи тoм, дpaги читaтeлю, ти пpeдстoи сpeщa с бeзсмъpтния Пушкинoв poмaн в стиxoвe "Евгeний Oнeгин". Oткaктo пpeз 1894 г. Вaзoв пpeвeждa някoлкo стpoфи oт втopa глaвa, poмaнът имa 28 сaмoстoятeлни издaния в пpeвoд нa двaнaйсeт oт нaй-извeстнитe бългapски пpeвoдaчи. Haстoящoтo издaниe пpeдстaвлявa нoвa интepпpeтaция, oсъщeствeнa oт извeстния пpeвoдaч нa пoeзия Любeн Любeнoв, чиитo пpeвoди нa Дaнтeвaтa "Бoжeствeнa кoмeдия" и Бaйpoнoвия "Дoн Жуaн" сa шиpoкo извeстни сpeд култуpнaтa ни oбщeствeнoст.

кк

През 60-те години Любен Прангов
(Любенов) е насърчен от "школата за кристален превод" на Лъчезар Станчев, блестящият резултат личи в преводите на стихове от Виктор Юго в "Избрани произведения", 5-ти том, ред. Л.С.

* * *

На хляб и на вода наказана бе Жана,
но пренебрегнах аз суровата забрана
и в стаята-затвор детето навестих:
бурканче мармалад от жал му подарих.
Но възмутих с това общественото мнение,
което вечно бди за хорското спасение,
а бедното дете прошепна с нежен глас:
„Носа си няма с пръст да чопля вече аз,
ни котето при мен ще пускам да остава."
Но викнаха по мен: „Тя вече ви познава;
тя знае, че сте слаб; тя вижда всеки път,
че буди смях у вас на другите гневът.
Ала не може тъй. Редът се накърнява
единствено от вас; редът се застрашава —
анархия цари. Детето няма страх.
Рушите всичко тъй." И свел глава, признах:
„Не бих се оправдал след вашто обвинение.
Безспорно, че сгреших. Не искам снизхождение,
народите от тях отиват към беда.
Я накажете мен на хляб и на вода!" —
„Ще ви накажем, да!" Тук Жана полугласно
ми каза, вдигайки лицето си прекрасно,
с пленителния тон на тоя детски свят:
„Ще ви донасям аз тогава мармалад."

21 октомври 1876

Превод Любен Прангов, 1967г..

 

Цитат на Данте пред Телефонната палата [27 Април 2009]

Италия се включи в проекта "Поезия на стена"

   Италия е 19-ата страна в проекта "Поезия на стена", започнат преди 4 години от посолството на Холандия. Целта е всяка държава-членка на Европейския съюз да бъде представена по красивите стени на София, което да напомня за националното поетично наследство и да помога за сближаване на отделните култури в обединена Европа.

   Италия избра за свой символ девет стиха от "Божествена комедия" на Данте Алигиери на италиански, български и английски. Текстът бе поставен на Телефонната палата на БТК. На тържеството при откриването на плочата посланикът на Италия, Н. Пр. Стефано Бенацо, сподели, че тези стихове от девет години стоят на бюрото му, защото откъсът приканва трудностите в живота да се преодоляват енергично.

   В церемонията участваха председателят на Групата за приятелство с Италия Иво Атанасов, министърът по европейските въпроси Гергана Паси, заместник-министърът на културата Явор Милушев и други официални лица.
Още от из ...

сс

 

 

 

 

 

 

Ето и самия текст:

   От леността си тук се откажи - 
подзе учителят, - че никой слава
не ще постигне, щом на пух лежи.

   Умре ли някой, без да я познава,
досущ такава диря на света,
каквато пяна във вода, оставя.

   Стани! Надвий в гърдите тежестта!
Духът постига всякога сполука,
ако не се поддава на плътта.

     Данте Алигиери, Божествена комедия
Ад, Песен ХХІV, 46 - 54    Прев. Иван Иванов и Любен Любенов

 
» Към началото

Арт бивалици книжарница © 2001